• Проблеми с щитовидна жлеза

• Хашимото

• Болки в гърлото, чести възпаления

• Лимфната система, бронхите, ларинкса, фаринкса,

• фарингити, ларингити и др.

• Трудности в изразяването,

• непълноценно общуване,

• ниска самоувереност,

• липса на идеи,

• страх от изказване на чувства и емоции, лична истина

• страх от мнението на околните.

• потиснат гняв, обида, унижение,

• неизказани емоции и болка

• Загуба на контрол върху речта; говориш твърде много или казвате неподходящи неща

• говориш с тих и слаб глас или вика и крещи

• и други….

Ако се разпознаваш дори и само в част от гореизброените, този Маратон е за ТЕБ!

За повече инфорамция, свържете се с мен : Viber : 0889383744

Пета чакра и емоциите, които я блокират

Пета чакра – Вишудха, осъществява връзката ни с менталния свят.

Светло син цвят. Намира се в областта на гърлото и отговаря за обмяната на веществата и комуникацията.

Пета управлява белите дробове, бронхите, хранопровода, гласовия апарат, врата, тила и челюстта. Пета чакра въздейства върху клетъчната структура на материята.

Научно установено е, че много хора, и то по-често жени с щитовидно заболяване, имат проблеми със себеизразяването и изказването на емоциите. За да бъде лекувано едно заболяване на физическото тяло, трябва да бъде установена и менталната причина за него, ако има такава. Болестта е нужно да се възприеме като голяма червена лампа, че нещо в нашата система не е наред! Да се обърнем надълбоко в себе си и да трансформираме погрешните модели. Също така не е нужно да се влиза в ролята на жертва. Болестта не е просто органичен проблем. Тя е тласъкът, който води до повече осъзнатост и поемане на отговорност за себе си.

Как блокираме Гърлената чакра?

Блокирането става, когато човек избира лъжата или лъже сам себе си. Вероятно това е най-сложния избор, да не лъжем. Особено ако сме заобиколени от хора, които живеят по този начин. Те вижат лъжата и измамата във всичко и всички, дори и другите да не го правят. За съжаление лъжата е „заразна“. Ако вникнете внимателно в това състоение, ще видите, че то е като вирус и внимателно се предава от един на друг. Трудно е да се „имунизираме“ срещу него, но не и невъзможно. Не отговаряйте на лъжата с лъжа и най-вече не лъжете себе си!

Блокирането на пета чакра ни откъсва от хода на живота образно казано. Не сме в състояние да блокираме ушите, очите или нервните окончания на кожата така пълно, както блокираме гърлото. По-лесно блокираме изразяването, отколкото приемането. Затова блокажът в тази чакра се изразява в блокиране на разтоварването на енергия.

Този център отговаря за творчеството и проявата на волята, за реализирането на собствените желания, за усвояването на всякаква информация, включително пари и материални ценности, които също са вид енергия.
Напрежението в тялото при блокаж на центъра се наблюдава при широки, но увиснали рамене, при широка шия и сгърбени рамене или прекалено повдигнати. Когато в мускулите има напрежение, кръвният поток и енергиите се ограничават, клетките не функционират в нормален ритъм, образува се застой в близките до блокажа области. Това способства получаването на остеохондроза и мигрена. Няма човек, който да няма в някаква степен остеохондроза. Няма човек, който да няма едни или други страхове.
В гърления център се намира гордостта, която играе ролята на защитна маска, прикриваща чувството за самоуважение, слабостите, понижената самооценка, така нареченият „комплекс за малоценност“. Няма човек, който да не е претърпял неудачи в живота, които са изразени чрез собствената му неувереност. Ако поне веднъж са подлагани на съмнение сексуалните му възможности, правилността на действията му – значи има блокажи. Страхът от неуспеха е записан тук. Страхът от промени също е тук. А как може и възможно ли е да се разчита на позитивни промени в живота, ако човек се страхува, по принцип, от промените? Не е трудно да се разбере цялата важност на гърления център и работата с него.
Между другото, важно е да се отбележи, че мобилизацията на шийния отдел от гръбначния стълб в първа позиция (седнал на колене) премахва блокажа само на горния и среден участък от шията. Това се отнася за всички известни мануални терапии.

Ако сме натоварени от силен и непоносим шум, от крясъци на гневни хора и не можем да говорим за стреса, който това ни причинява, тези вибрации замръзват в ядрото на тялото ни. Това ограничава естествения му ритъм.

Блокирането на петата чакра ни пречи да изявим своята вътрешна страна, да се изявим пред света. На физическо ниво това се изразява в стягане на раменете и врата, като говорим за други неща, различни от това, което ни стресира.

При някои хора това се получава като приемат повече храна, запушвайки с нея гърлената чакра. Появяват се проблеми с щитовидната жлеза, нарушения в метаболизма, проблеми на гърлото и устната кухина.

Отблокирането на тази чакра е необходимост, за да си върнем способността за себеизразяване. Звукотерапията е един от най-ефикасните методи за отпушване на тази чакра. На първо място като начало на свободното изразяване на всичко, което таим в себе си. На второ място чрез подходящ звуков фон, който релаксира.

Ако не произвеждаме звук, вибрацията на въздействието се натрупва в тялото като стрес. Естественият поток на вибрацията по тялото се нарушава и енергията постъпва вътре, но не излиза навън. Ограничаването на този поток изисква усилия и причинява още стрес, за да се запази ограничаването.

Когато гърлената чакра е блокирана, ние се откъсваме от хора на живота. Не можем да блокираме ушите, очите или нервните окончания на кожата така пълно, както блокираме гърлото, затова е по-лесно да блокираме изразяването, отколкото приемането, по-лесно е да блокираме излизащото, отколкото постъпващото. Затова блокажът в гърлената чакра е най-вероятно да бъде блокаж в разтоварването на енергията, създаващ ситуация, в която постъпилата енергия превишава отделената. Тази разлика се изживява като стрес.

Ако ми въздейства бръмченето на машина, звънът на телефони, крещенето на някой гневен човек, хилядите непризнати вибрации, които ме удрят през целия ден, и не мога да освободя тази енергия, тогава ставам стресиран. Ако съм пострадал от силно отрицателно въздействие или непоносима ситуация и не мога да говоря за това, тези вибрации замръзват в ядрото на тялото ми. Замръзнал ли съм в ядрото, цялото ми същество е ограничено от своя естествен ритъм на пулсация.

И така кое ни блокира да изразим своята истина, своята свирепост, своята съзидателност или своите нужди? Кое ни кара да стиснем гърлото, потискайки емоциите, или да анихилираме своите идеи, преди те да излязат от устата ни? Кое ни кара да се крием зад мълчанието?

Срам в ядрото, страх за собствената ни сигурност или просто липса на контакт със същинското ни Аз ни правят неспособни да изнесем навън своята вътрешна страна, за да срещнем света. За да осуетим тази възможност, ние блокираме важната врата, която свързва вътрешното с външното, и затваряме вратата срещу възможно изплъзване на истинските ни чувства. Защитаваме уязвимото вътрешно Аз от излагане и възможно увреждане или осмиване. Затваряме себе си, поставяйки цензор на вратата.

Това вършим, като стягаме врата и раменете, като прекъсваме подравнеността на главата с тялото си и като говорим непрекъснато за всичко друго освен за онова, което действително ни безпокои. Някои вършат това, като тъпчат с храна гърлата си, сякаш напълването на устата ще блокира прохода и ще осуети изливането на чувствата.

Зад всеки от тези методи стои потребността на човека да се скрие. Скривайки се, ние се изолираме, въздържаме се от близостта и се въздържаме от разширяване. Всъщност се въздържаме от срещата с истината и така ставаме затворена система, чиято енергия евентуално се изчерпва и тя потъва в инерция. Когато блокажът ни достига такива размери, че сме затворени в инерция, отварянето на гърлото става дори още по-трудно. Точно както е трудно да напишем писмо на някого, когато отдавна не сме били в контакт с него, така е трудно и да нарушим мълчанието относно въпроси, които дълго време са останали неизречени, да се изкажем, след като имаме навика да оставаме скрити, или внезапно да рискуваме да изпъкнем в тълпата. Много от тези неща биват задържани от демоните на по-долните чакри.

Страх
Ние имаме биологичния инстинкт да пазим тишина, когато сме в опасност. Заедно с реагирането със замръзване, което обездвижва тялото, ние инстинктивно задържаме дишането си, сякаш за да запазим тишина, доколкото е възможно. В това задържане замръзва и гласът, защото гласът е невъзможен без дишане. Помислете колко обичайно явление е хората, които имат кошмари, да се опитват да изкрещят, а от гърлото им да не излиза нито звук!

Когато един човек лъже в хронично състояние на страх, гърлената чакра се затваря. Страхуваме се не само от това какво би могло да стане, ако се отворим, физиологичният опит на страха сам по себе си създава блокаж. Задръстваме се; не можем да говорим дори, ако го искаме. Не можем да поемем дълбоко дъх.

Вина и срам
Вината и срамът ни карат да искаме да се скрием. Вината и срамът ни казват, че онова, което е вътре в нас, е по някакъв начин дефектно и че ако разкрием себе си, онези дефекти ще се изложат на показ пред всички. Тъй като външното изразяване на общуването е блокирано, енергиите вложени във вината и срама, се превръщат във вътрешни гласове, които действат като порочни пазители на свещената врата между вътрешния и външния свят. Тъй като вътрешно изслушваме повторно своите думи, срамът се издига като постоянен критик, казващ ни, че никой не иска да чуе онова, което възнамеряваме да кажем, че не знаем онова, за което говорим, или че ще изглеждаме глупави. Внезапно гърлото ни се свива и се оказва, че задръстваме думите си с мисли, препускащи все по-бързо и по-бързо, и че изразяваме само една малка частица от тях.

Първоначално сме създали този критик, за да се спасим от реално унижение. Неговата първоначална работа е била да защити естественото и ранимо Аз вътре в нас от външни заплахи. В повечето случаи обаче, критикът е поел цялата хваната в капан енергия, която не може да излезе през гърлото – енергия, която тогава ни е била върната по един негативен начин. Такива критици са безжалостно ревностни и нереалистични в жестокостта на своята критичност. Думите им стават самоизпълняващи се предсказания, пораждайки такъв страх и недодяланост, когато се опитаме да изразим себе си, че отскачат обратно в гърлата ни и казват: „Виждаш ли, бях прав. Ти си абсолютен тъпак и сега всеки знае това.“

Тайни
Всяко действие е общуване. Когато пазим тайна, не само трябва да наблюдаваме какво излиза от устата ни, но и какво бихме могли да кажем със своето тяло, очи или изражение на лицето. Започваме да бдим над собственото си същество – по-скоро откъснати от него, отколкото негова част. Тогава се откъсваме от спонтанната, лееща се като поток вибрация, бележеща истинската живост.

Много деца са обременени от необходимостта да пазят тайни. Сексуално малтретираното дете, заплашено да мълчи за малтретирането, трябва да живее със затворена пета чакра. „Ще те убия, ако кажеш на някого за това“ е фраза, врязала се в душите на твърде много жертви на малтретиране. Тази заповед така се внедрява, че може да възникнат чувства на ужас и дори мисли за самоубийство, когато най-сетне, дори след десетилетия, те кажат за това малтретиране.

Малкото момче, на което е казано никога да не говори за пиенето на татко, трябва да пази една семейна тайна. Срамът в семейството, който се знае вътре, но не може да бъде споделян навън – срамът за пари, физически болести, душевна болест, пристрастявания или престъпления – създава едно неизказано правило: никога да не се говори за тази реалност извън дома. Тогава то трябва да бди за спонтанното изразяване на своята пета чакра, като внимава да не говори за нещата, които може би най-много го безпокоят. Това може да създаде модел за цял живот, който уврежда особено много интимните отношения.

Изобщо тайните се пазят от децата. Например един човек, чиято майка починала, когато бил на осем години, но на когото никога не било позволявано да говори за причините на нейната смърт или да изследва своите чувства относно това. Просто никога не се споменавало за това. Човек имал брат, който се самоубил, и на членовете на семейството било забранено да произнасят неговото име.

Когато семейните проблеми могат да се видят непосредствено, но за тях не се говори открито, детето научава неизреченото правило да пази тайни. Това му налага невъзможността да задава въпроси относно проблема и за него по- късно в живота става трудно да говори за други трудни положения. Макар че говоримият език се програмира рано в живота, употребата на общуването за разрешаване на проблеми се моделира през цялото детство и по-специално по време на развитието на по-горните чакри.

Сексуалността е друга често забранявана тема. В семейство, в което никога не се говори за секс, съзряващото дете знае, че неговите или нейните чувства трябва напълно да се скриват. Тъй като сексуалността и мастурбацията са естествени в живота на подрастващото дете, за да се пази тайната, се изграждат стени от срам и вина. Това вкарва сексуалността в сферата на сянката. Ако една личност не се чувства удобно, говорейки по сексуални въпроси, рискът от нежелани бременности, неподобаваща стеснителност, срам и отреагиращо поведение се увеличава.

Тайните съдействат за невежеството. Те не позволяват даденият въпрос да достигне до светлината на съзнанието, където може да се събере нова информация. Тайните блокират течението на енергията през петата чакра към по-горните области на съзнанието, увековечавайки моделите на серийно и натрапчиво поведение.

Лъжи и противоречиви послания
Лъжите образуват демона на гърлена чакра

ИЗСЛУШАЙ ПРЪВАТА СРЕЩА С МЕДИТАЦИЯ – ПОДАРЪК ЗА ТЕБ!

Когато ни се казва, че нямаме правото да се чувстваме по определен начин, докато фактически това е начинът, по който се чувстваме, това създава лъжа на основния ни опит. Ако чуваме думите: „Аз те обичам“, докато в същото време изпитваме опита на малтретиране, пренебрегване или засрамване, това създава лъжа на любовта. Да ни молят да се извиняваме за нещо, за което не изпитваме съжаление, да бъдем мили към някого, когото очевидно не харесваме, или да бъдем благодарни за нещо, което не сме искали – всички тези преживявания ни учат да лъжем. Те ни учат да лъжем себе си, да се лъжем един друг и да лъжем телата си. Създават дисонанс в основната вибрация на Аза.

Д. е бил жертва на бащиния си гняв, който се изливал върху него във формата на жестоко наказание. За да докаже, че е мъж, Д. се насилвал да понася наказанието, без да реагира. Ако се вбесявал, ако се развиквал или разплачел, наказанието било още по-лошо. Той не само бил малтретиран, но и му била отказвана най-честната реакция спрямо неговото малтретиране. Бил каран да живее в лъжа. Чудно ли е, че сега той има зъл вътрешен критик, който охранява вратата на неговата гърлена чакра и регулира всичко, което излиза от устата му?

Крещене и викане
Децата се учат чрез подражание. Атмосферата на враждебност, изразявана чрез непрекъснати караници, крещене или викане, представлява малтретиране на петата чакра. Онова, което чуваме около нас, програмира нашата употреба на езика и ни учи как да общуваме.

Когато домашната атмосфера е неприятна за гледане или слушане, ние изключваме слуховите и зрителните функции, доколкото е възможно. Тъй като е по-трудно да изключим ушите, отколкото да затворим очите, често се извършва един контрадиалог в главата ни, където блокираме слушането, създавайки нещо друго. Докато мама отново ни се кара за безпорядъка в стаята ни, ние я изключваме, пускайки друг набор от думи в главата си.

Но-късно в живота за нас може да се окаже трудно да слушаме другите, да приемаме нови идеи, действително да бъдем способни да чуем някого в неговата истина. Решаваме, че вече знаем онова, което те възнамеряват да кажат, че сме го чували преди. Поддържаме в готовност своите доводи и аргументи още преди те да отворят устата си. Вместо да ги слушаме, когато говорят, ние подготвяме своето възражение Така слушането, което е абсолютно необходимо за ясното общуване, се превръща в увредена функция.

Авторитаризмът – Не ми отговаряй!
Когато родителите издигат правила, които не могат да бъдат поставени под въпрос, те не оставят място за дискусия. Без дискусия детето няма практическа основа, на която да усвои умения за общуване. Няма място за истината на детето, няма място то да се научи да разсъждава. То бързо започва да се чувства обезценено, тъй като никой не иска да го чуе, и съответно се отцепва от своята истина.

Ако не ни чуват, ние затваряме петата си чакра. Получаваме посланието, че нашата вътрешна истина няма значение или в резултат, че ние нямаме значение. Чудно ли е, че вътрешният глас по-късно бива заглушен от връстници, искащи от нас да направим нещо, за което знаем, че е опасно? Че не можем да чуем гласа на собствените си граници, когато шефът ни иска от нас да работим извън работното време, или че ставаме жертва на гласа на хленчещата съпруга, критикуваща нашето поведение?

Вътрешният глас на детето трябва да бъде потърсен и изваден наяве. То трябва да има сигурно място, където може да си позволи да бъде несигурно или да направи грешка, без бъде осмяно. Детският глас се нуждае от среда на съчувствено изследване, за да бъде чут. Без нея то не може да чуе дори себе си.

Пренебрегване
Децата имат въпроси, чувства и идеи, които трябва да бъдат споделени с грижещия се за тях възрастен. Те имат нужда да им бъдат обяснявани нещата и хоризонтите им да се разширяват чрез разговори. Децата се учат да общуват чрез разговорите с тях – учат се да разсъждават, да питат, да мислят сами, да вярват и да споделят. Чрез общуването те имат заземеност в действителността, резонатор за своите идеи, средство, чрез което да се отворят към нещо по-голямо. То е начинът, по който получават нова информация, по който се учат и растат.

Ние се учим да общуваме, като използваме езика, виждайки как той е оформен около нас и как неговата сила може да бъде използвана за решаването на проблемите. Подобно на начина, по който се учим да използваме чук, той става безценен инструмент за изграждането на нашия живот и за усещането ни, че сме свързани, способни и уверени. Да се даде на децата дарът на ясната комуникация означава да им се даде ключ, който ще разреши повечето от трудностите и проблемите, с които ще се сблъскат в бъдещето.

КАК ДА БАЛАНСИРАМЕ ПЕТА ЧАКРА?

Очистване на полето
В допълнение към настройването към собствената ни вибрация ние трябва да обърнем внимание на външните вибрации, които изживяваме всекидневно. Какво е равнището на звуково и медиално замърсяване, на което сме изложени? Какъв вид ритми изпитва вашето тяло в смисъл на ядене, спане, сексуалност, активност и почивка? Какъв вид вибрации намирате за несъвместими с резонанса на вашето съзнание? Как можете да намалите или отстраните токсичния шум и токсичните хора от вашата среда?

Звуконепроницаемите стени и прозорци, заглушителите за уши около шумни машини, съкращаването на нежелани телефонни позвънявания и допускането на личните ритми в успокояващи и редовни модели. Всичко това ни помага да защитим своето вибрационно поле. То действа като превантивно лекарство. Отстраняването на тези модели ни прави способни да слушаме без разсейване онова, което искаме да чуем, и да усетим себе си и другите на едно по-дълбоко и фино равнище.

В днешно време обаче е трудно да отстраним звуковото замърсяване и при все това да живеем в градска среда. Тъй като не можем винаги да се оградим от вредния шум, става много важно всеки ден да си отделяме време за пълно спокойствие. Нуждаем се от период от време, в който да не отговаряме на телефонни обаждания, в който да не можем да бъдем прекъсвани и да можем да медитираме на тишина със шумозаглушители или да слушаме успокояваща музика със слушалки. Периодичните уикенди сред природата, където фонът на шума резонира в съвършено различен ритъм са чудесен начин. Те могат да подпомогнат пренастройването на нашето вибрационно поле по начин, твърде подобен на възстановяването на термостат. Без това евентуално изгасяме нежеланите звуци, но същевременно изгасяме и големи части от своето съзнание.

УТВЪРЖДЕНИЕ / МЕДИТАЦИЯ

Като се фокусирам върху ослепителната синя Светлина, която се излъчва от гърлото ми, аз осъзнавам силата на гласа, силата, която излъчват моите думи, и избирам винаги да говоря своята Истина. Така позволявам успехът да навлезне в моя живот. За моето духовно развитие, за физическото и за емоционалното ми тяло се грижи Божествената енергия, която обгръща Живота ми.

(дълбоко вдишване) Любящо утвърждавам, приемам и високо ценя.

Писане

Писането е форма на общуване, което трансцендира времето. С писалка в ръката (или компютърна клавиатура) ние можем да седим в мълчание, докато дойдат точните думи, да ги запишем, да ги променим или да кажем точно каквото ни харесва и да изхвърлим онова, което ненужно наранява чувствата на някого. За онези, които трудно общуват на място, е полезно да си отделят време, за да запишат своите чувства тогава, когато намерят за добре.

Ако се чувствате с вързан език винаги когато говорите с някои, който е тип предизвикател/защитник, борави бързо с думите и е майстор в аргументирането. Вие най вероятно сте тип издръжливец/мазохист, кротки, лишени от аргументи, с които да се защитите, тихо кимате, вдигате рамене и се преструвате, че сте съгласни с събеседника си. Часове по-късно прехвърляте разговора в ума си и измисляте интересни отговори, които бихте могли да му кажете, и се чувствате жалък и безпомощен.

Седнете и запишете своите неизразени и нерешени разногласия към събеседника си, като използвате няколко форми на общуване. Първата форма има за цел откриването на собствения ви глас. Трябва да започнете с писане на това какво желаете да му кажете, без да го цензурирате. Можете да използва всички думи, които искате, да изнесете навън своя гняв, без да го спирате, и да продължавате без прекъсване колкото му е необходимо. Не е нужно това да бъде свързано изложение – вие трябва просто да излеете своите чувства. Тази форма не е за общуване с него, а се използва просто за да ви стимулира и да отпусне гърлената чакра от нейната превърнала се в навик свитост.

Второ, прочете на глас написаното, с ваш партьор, който да бъде активен слушател и да ви помогне да почувствате какво е да бъдете чути. Бидейки чути, вие ще изпитате как да използвате силата на своя глас, за да откриете резонанс и завършеност. Ще успеете да се научите да разчитате повече на гласа си.

ТРАНСФОРМИРАНЕ НА ПОДСЪЗНАТЕЛНИТЕ БЛОКАЖИ – СКЛАДИРАНЕИТЕ ЕМОЦИИ, СПОМЕНИ, СИТУАЦИИ

Целият наш опит се скалдира в Подсъзнанието ни, за да ни служи занапред. Скалдират се травми, болки, страхове, внедрени убеждения, които сме чували от деца и още. Всичко това ни блокира. А Подсъзнанието управлява 95 % от нашият ЖИВОТ!

Затова, ела на Маратона за Енергйина трансформация на Пета чакра!

Работим на Подсъзнателно и на физическо ниво!

Позволи си да се вгледаш в себе си и да преживееш дълбока трансформация!

Това ще те совободи и оздрави занапред!

30 дни, 8 срещи ОНЛАЙН, ежедневни домапни и ритуали!

Сега е моментът да се освободиш от това, което ти тежи!

Позволи си и виж как продължаваш напред олекотен и совободен!

ОЧАКВАМ ТЕ!

Започваме на 1.02.23 г !

Мантри за всяка чакра:
Първа чакра:  гласен звук Охх.
Втора чакра: гласен звук Оооо.
Трета чакра: гласен звук Ахх.
Четвърта чакра: гласен звук Айй.
Пета чакра: гласен звук Ииии.
Шеста чакра: съгласен звук Ммм.
Седма чакра: съгласен звук Ннгг.

Източник: Интернет

За повече инфорамция, свържете се с мен : Viber : 0889383744